На 5 декември 1904 г. в 9:30 ч. в
гостилница „Славянска беседа” се провежда събрание, на което Никола Начов
докладва и се приема устава. Избира се временно настоятелство с председател
Иван Н. Бракалов, подпредседател Тодор Хр. Гълъбов, касиер Никола Начов,
съветници Христо Д. Павлов, Иван Т. Бракалов, Иван Д. Тюлев, секретар Н. Донков
и контролна комисия в състав Иван Хр. Брадинов, капитан Др. Бояджиев, Иван Д.
Чавдаров.
На 16 януари 1905 г. в 10 часа,
пак в гостилница „Славянска беседа” се провежда учредително събрание, на което
се избира Настоятелство на Калоферската дружба в София в състав: председател
Никола Начов, подпредседател Иван Т. Бракалов, касиер Иван Хр. Брадинов,
секретар Н. Донков; съветници – Христо Д. Павлов, Иван Н. Бракалов и Тодор Хр.
Гълъбов; контролна комисия – Иван Д. Тюлев, капитан Др. Бояджиев и Иван Д.
Чавдаров.
На 30 януари 1905 г.
Настоятелството изпраща окръжно с устава на дружбата до всички познати
калоферци, калоферки и техните зетьове, до Екзарх Йосиф I, до митрополит Константин във Враца,
Георги Шопов в Измаил – Русия, Тодор Увалиев в с. Казанещи – Бесарабия и др. С
окръжното се съобщава на съгражданите, че е основана културно-просветна дружба
с благородни цели. Апелира се за морална и материална подкрепа от тях.
Уставът на Дружбата е написан в
осем раздела: цел, средства, членове, приходи, разходи, управление, длъжности и
права на Настоятелството и общи разпоредби. Член първи гласи: Целта на Дружбата
е: а) да сближава живущите в София калоферци; б) да подпомага морално и
умствено, а крайно бедните и материално, живущите в София и временно
пребиваващите; в) да се грижи за всестранното въздигане на Калофер и изучаване
на неговото минало.
По-късно Никола Начов ще напише:
„Калофер има славно минало. До Освободителната война 1877 – 1878 г. той бе един
от най-интелигентните български центрове: мнозина видни лица, които даде на
освободена България, па и после, които днес заемат толкова важни длъжности,
свидетелстват за това. Преди 50-на години калоферското училище е имало 4-5
класа, в него преподаваха учители просветени, самоотвержени, патриоти,
идеалисти. Хвала на живите и вечна памет и признателност на покойниците. То
даде легион достойни ученици. Ала нявгашния славен и богат алтън Калофер днес
почти не съществува. Той стана изкупителна жертва в Освободителната война, беше
изцяло опустошен. От Св. Илия (20 юли) 1877 г. до началото на 1878 г. в него
нямаше жива душа и от хубавите му къщи и градини, цветя и белосани зидове и
пълни с покъщнина, която пъргавата и спестовна калоферка бе събирала и
наредила, бяха останали само 2-3 голи, прости къщи, в които живеели цигани –
ковачи. Случи се и друга, не по-малка беда: пропаднаха някогашните хубави
калоферски гайтани и шаяци, прочути в Македония, Босна и Херциговина, Мала
Азия, Беломорските острови и чак до Египет. Млъкнаха хилядите чаркове.
Днес Калофер представлява печална
картина. Той прекарва мизерен живот, всеки ден губи по нещо и положението му се
влошава. Ние всинца го напуснахме, напущат го като птици гнездото си млади
момчета и момичета, а останалите там старци гинат един след друг... За туй
печално положение на Калофер донякъде и ний сме виновни. Още от началото наши
заможни калоферци не се обединиха да образуват дружества и да основат поне 1-2
фабрики за гайтани и шаяк, които да съберат около себе си работните сили и да
доставят поминък на сиромашта. Гайтани и шаяци и днес се правят в Габрово и
Сливен. Изпревариха ни хората.
Нека да последваме примера на
нявгашните наши съграждани, щедри родолюбци в Калофер и пръснати по Цариград,
Одеса, Букурещ и др. Ако не изпълним това, защо тогаз се наричаме техни
потомци? Нека се притечем на помощ на този нещастен Калофер, макар и с колкото
можем.
В София има много калоферци от
разни професии с име, авторитет, опитност и със заслуги спрямо Калофер и
отечеството ни, които с участието си биха въздигнали престижа на Дружбата и
доверието към нея. Ние горещо желаем те да бъдат начело и да ни упътват със
съветите си.”
От гореизложеното се вижда плачевното
положение на Калофер в началото на 20 век и благородните цели, които са си
поставили основателите на Калоферската дружба в София да помагат според
възможностите си за стопанското и духовно развитие на града.
На призива за подпомагане
дейността на Дружбата през периода 1905-1908 г. са се отзовали следните
дарители: Негово Блаженство екзарх Йосиф I – 340 лв.; Негово Високопреосвещенство митрополит Константин –
90 лв.; Теодор С. Увалиев – 300 лв.; запасен майор Ст. Дрянков – 105 лв.; Спас
Хаджиев – 73 лв. и др. В края на 1905 г. капитала на Дружбата е бил 940 лв., в
края на 1906 г. – 1683 лв., в края на 1907 г. – 2497 лв. През 1905 г. са
раздадени помощи 100 лв., през 1906 г. – 180 лв., през 1907 г. – 245 лв.
С подарените от съветника Христо
Д. Павлов книги се поставило началото на библиотека към Дружбата.
През лятото на 1907 г. Дружбата
изпраща фотограф в Калофер, който направил 7 големи и 11 малки снимки на
Калофер и зебележителните местности.
На 27 януари 1908 г. за почетни
членове на Дружбата били избрани екзарх Йосиф I, митрополит Константин, Георги Шопов и
Тодор Увалиев. Към същата дата членовете на дружбата са 142 души.
През този начален период от
основаването на Дружбата на повика й за подпомагане развитието на Калофер се
отзовали следните нейни членове: Христо Минков, разработва програма „Как да се
подигне Калофер в индустриално отношение?”, Минко Хр. Фетведжиев издава
брошурата „Поминакът на Калофер и мнение за подобрението му в бъдеще”, Никола
Начов написва „Градиво из старата история на Калофер”, Димо Х. Гендов написал
„Историята на Калофер от 1852 до 1877 г., вътрешно държавно и общинско
управление, поминък, развитие, странствуване, деятелност и помощи от
поименувани личности, изгарянето му в 1877 г. и по-нови исторически бележки за
освобождението, съединението на Румелия и наименованието на Фердинандов връх в
калоферския балкан”. В издадения „Сборник на Калоферската дружба”, книга първа
през 1908 г. са публикувани „Спомените из живота ми” на Димитър Фингов;
„Спомените из живота ми” на архимандрит Софроний; „Бягство през 1877 г.” от
Асен Кисьов; „Из кореспонденцията на Никола Тъпчилещов” от Никола Начов.
Екзарх Йосиф I е починал на 20
юни 1915 г. В завещанието му е написано, че подарява на Светия синод - 300 000
лв., на БАН - 150 000 лв., на община Калофер - 30 000 лв. за учебници и други
пособия на бедни ученици, на Калоферската дружба в София 12500 лв. и на още 10
поименно посочени лица.
От завещанието на Стефан Димитров
Увалиев, починал на 23 септември 1904 г. в Ру¬сия, с 20 000 рубли се учредява фонд
„Увалиев". Една част се отпуска за една стипендия при учебно заведение, а
останалата за най-бедните ученици в Калофер. За целта в нача¬лото на всяка
учебна година градските съветници и учители се събират при кмета, за да
определят как да бъде употребена сумата - дали да се купуват учебници и дрешки
или да се отпусне на най-бедните семейства ежемесечна помощ за храна и облекло
на децата. Освен това той приживе дарява 3000 лв. на общината в Калофер, за да
се докара в града чиста балканска вода.
Най-верният дарител на Калофер е
Георги Василев Шопов, роден през 1823 г., починал на 25 декември 1918 г. в
Одеса. С дадените от него 700 турски лири, върху развалините на нявгашния
женски метох, изгорен от турците през 1877 г., е построен приют за стари, бедни
и болни мъже и жени, възстановена е и черквата през 1888 г. За издръжка на
приюта (Бедницата) Георги Шопов е изпращал годишно по 80 наполеона. По време на
Първата световна война 1914 -1918 г., той не могъл да изпраща тези пари и
приюта обезлюдява.
През 1890 г. с изпратените от
Георги Шопов 1000 наполеона върху разореното през 1877 г. от турците нявгашно
девическо училище в двора на черквата Света Богородица се издига хубава
двуетажна сграда, наименувана „Смесена гимназия - Георги Шопов", осве¬тена
на 2 юли 1891 г.
За увековечаване паметта на някои
от дарителите се учредили фондове към Министерс¬твото на просветата: фонд
„Георги Иванов Золотович" -18 000 златни лева; фонд „Недялко Стоянов
Брадински" - 6000 лева; фонд „Иван Тодоров Чавдаров" - 100 000 лева.
Към Све¬тия синод са учредени фонд „Кирил Димов Кокаланов" -15 000 лева;
фонд „Врачански мит¬рополит Константин" - 40 000 лева; фонд „Станчо Д.
Увалиев" - 25 000 златни рубли; фонд „Златка Керекова Тъпчилещова"-
50 000 лева. Към Калоферската дружба в София се осно¬вават фонд „Васил Иванов
Чуканов" -148 000 лева; фонд .Аврам Н. Аврамов" -10 000 лева; фонд
„Никола Начов" - 15 000 лева; фонд „Иван Н. Бракалов" - 9 000 лева;
фонд „Стефан Дрянков" - 40 000 лева; фонд „Никола Колев" -13 000
лева; фонд „О.з. генерал Иван Танта¬лов" - 25 000 лева и фонд „Въздигане
паметник на екзарх Йосиф I" - 55 000 лева.
Съгласно волята на дарителите,
част от годишните лихви са предназначени за стипендии в средни и висши учебни
заведения, а друга част за издръжка на безплатната ученическа трапезария в
Калофер и за подаръци (поравно и в натура - дрехи, обувки, учебници и др.) на
бедни ученици в калоферските училища с примерно поведение и добър успех.
От основаването на Дружбата през
1904 г. до 1924 г. като дарители към нейния фонд по¬именно са посочени 160
членове и сумата, внесена от всеки от тях. Така например Димитър Тончев - 500
лв., д-р Никола Бояджиев - 500 лв., Христо Фетваджиев - 500 лв., ген. Иван
Тантилов - 300 лв., Стефан Фетваджиев - 300 лв., Лала Бацурова - 200 лв., Рада
Данева - 100 лв., Никола Брадински - 100 лв., Лала Коджейкова - 100 лв., Рада
Фингова 1100 лв., Мария Малинкова - 50 лв., Никола Бльсков - 50 лв., Лалю П.
Лалев - 50 лв.
Заслужава да се отбележи помощта,
дадена от Начо Д. Начев, учител от Калофер, който е взел заем 1000 лв. за
подпомагане дейността на Дружбата. Ето откъс от неговото писмо: „...30 години
служих до сега като народен учител. Нищо не съм спечелил, няма и да спечеля.
Сключих заем, за да допринеса и аз, макар и твърде слабо, за постигане целите
на дружба¬та. Помощ от 1000 лв. пратих днес с пощенски запис." Това е ярък
пример на пожертвова¬телност, родолюбив и обществено съзнание.
От фондовете на Дружбата ежегодно
до 1943 г. са раздавани помощи на бедни калоферски семейства с по четири, пет
деца, останали сираци от войните 1912-1918 г., когато Кало¬фер даде отново
скъпи жертви - 230 убити и много повече ранени. Така например през Бал¬канската
война Дружбата е изпратила в Калофер 1200 лева за закупуване на 4350 кг.
браш¬но, което раздали на 208 семейства, чийто членове били на бойното поле.
Допълнително изпратили 480 лв. за сол, сапун, газ и др.
През учебната 1909-1910 г.
Дружбата поема издръжката в художествено-индустриално училище в София на Дона
К. Шипкова, за да изкара курс по плетене на дантели. През 1921 г. са били
изпратени в Калофер 1000 лв., с които се закупуват 500 совалки и се раздават
безп¬латно на бедни момичета и жени, които желаели да плетат дантели, но не
могли да си купят совалки. През пролетта на 1919 г. Дружбата закупува от
софийски разсадник и изпраща в Калофер 400 орехови фиданки, за да ги раздаде
кметството даром на населението. През 1921 г. са изпратени още 320 лв. През
1924 г. Калоферската дружба изпраща 1000 лв. за построяване на хижа Рай. През
1939 г. братята Христо и Драгой Бацурови основават фонд към Дружбата, като
средствата от него се разпределят за подобряване на скотовъдството - 150 000
лв. и за построяване на винарска изба -150 000 лв.
До 1944 г. парите от различните
фондове, с които е разполагала Дружбата, активно са подпомагали стопанското и
културно развитие на Калофер.
Тук е мястото да отбележим и
горещо да благодарим на нашия именит и уважаван съг¬ражданин Никола Начов за
това, че основа Калоферската дружба в София и бе неин пред¬седател и почетен
председател до смъртта си през 1940 г. Огромна е неговата заслуга за това, че
положи неимоверни усилия и труд в организацията и дейността на Дружбата, за
сплотяването на всички нейни членове, за подпомагане на материалното,
културното и пат¬риотичното издигане на многострадалния ни роден град и
неговите жители. Най-голяма е заслугата му за това, че отдели десетки години от
своя живот за издирване, събиране и об¬работка на материали, свързани с
основаването и развитието на града, благодарение на които написа епохалния си
труд „Калофер в миналото", излязъл от печат през 1927 г. Ако не бе той,
едва ли бихме имали толкова много писмен материал за основаването и развитието
на родния ни град.
Никола Начов посвещава 30 години
от живота си на учителската професия. Автор е на учебници, библиографски
проучвания, изследвания, студии, повести, биографии на видни калоферци и
техните родове. През 1932 г. в „Сборник на Калоферската дружба в София",
книга 3-та излиза „Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачев" с автор Никола
Начов. Книгата съ¬държа 15 раздела:
I. Преписи на турски султански фермани и други височайши
заповеди;
II. Документи издавани в разни времена от турското правителство в
полза на Калофер и други, съхранявани в калоферското общинско управление;
III. Заселване на Калофер;
IV. Черкви, девически метоси, аязми и черковища;
V. Мъжкият манастир „Рождество на пресвета Богородица";
VI. Кърджалий, ...и арнаути;
VII. Училища;
VIII. Поминък, занаяти и майстори;
IX. Черковният въпрос и отец Неофит Хилендарски Бозвели;
X. За някои наши калоферци и други външни лица;
XI. Селим паша в Калофер през 1876 г.
XII. Спор за връх Чафадарица със село Митиризово;
XIII. Калоферски момци, участвали в разни воеводски чети в Сърбия и
Черна гора и бъл¬гарското опълчение при руската армия във войната 1877 -1878
г.;
XIV. Някои местности и върхове в калоферското землище;
XV. Сирото - болно подържателно заведение на Георги Шопов в Калофер.
Кметове в Ка¬лофер от 1879 г. до 1909 г.
През 1933 г. Дружбата закупува
четиристаен апартамент в Търговския дом в центъра на София. Две от стаите дават
под наем, а другите използват за канцелария и библиотека. В канцеларията се
провеждат заседанията на настоятелството на Дружбата.
След 9 септември 1944 г.
дарителската дейност на калоферци към Дружбата и Калофер прекъсва. Настъпилите
политически промени водят и до икономически такива, в резултат на които
народната власт осигурява финансови средства за развитието на всички сектори в
икономиката, строителството, просветата, образованието, културата, отбраната.
На 27.04.1947 г. се провежда първото
събрание на Дружбата след 9 септември 1944 г., на което е избрано настоятелство
в състав: Минко Фетваджиев - председател; Драгой Коджейков - подпредседател;
Димитър Сивов - секретар; Недю Цанков - касиер и съветници - Драгомир Табаков,
Иван Сираков, Стефан Мирчев Крясков. Контролната комисия е в състав Никола
Сариев, Тодор Тончев и Илия Йочев.
През 1958 г. с постановление на
Министерския съвет, въз основа на указ на Държавния съвет, се разпорежда да
бъдат закрити земляческите дружби като изиграли вече своята роля. Тяхната
дейност се преустановява и се ликвидира имуществото им. Настоятелството на
Калоферската дружба решава тогава да прехвърли собствеността на четиристайния
апартамент на читалище „Христо Ботев" - Калофер чрез дарение. От тогава до
сега чита¬лището го отдава под наем на адвокати. С този благороден жест
ръководството на Дружбата осигурява за вечни времена ежемесечно допълнителни
финансови средства за дейността на читалището.
От 1958 г. до 1963 г. Дружбата е
преустановила своята дейност.
През есента на 1963 г. Никола
Мечкаров, който през юни същата година започва работа в МВР, посещава 70
калоферски семейства в София, за да разбере тяхното мнение за про¬веждане на
калоферски вечери. След като почти всички изявяват желание да се продължи
традицията, с подкрепата на Драгой Коджейков, ген. Васил Мирчев, Недю Цанков,
Иван Пенчев, Иван Стаев и Илия Йочев започва подготовката за провеждане на
такива. Калоферската вечер се проведе през март 1964 г. в ресторант
„Гамбринус". Така се възстановява дейността на Дружбата.
През следващите 1965 г., 1966 г.
и 1967 г. продължава тяхното провеждане, като те се посещаваха масово от 250 -
300 човека.
На 17.01.1968 г. в стола на ЦДНА
на ул. „6-ти септември" № 3 се проведе събрание, на което присъстваха Илия
Йочев, Иван Нешев, Димитър Стругаров, Никола Мечкаров, Димитър Боричев, Иван
Стаев и Иван Генев. След редица изказвания се стигна до заключение да се учреди
постоянно действащ комитет на калоферската общност в София, който да организира
и сплотява всички калоферци, живущи в града, за да поддържаме жив Ботевия дух,
родолюбие и патриотизъм. Този комитет трябваше да съдейства и на Градския
народен съвет в Калофер за развитието и процъфтяването на родния ни град.
На 21.01.1968 г. посочените
по-горе калоферци се събраха в една от стаите на Комитета по планиране и
учредиха комитет в състав: председател Илия Йочев, зам.-председатели - Димитър Сивов и Иван Нешев, секретар и касиер
Никола Мечкаров и членове Иван Стаев,
Лалю Радулов, Тончо Тончев, Чона Дерменджиева и Радост Профирова. Избран
бе и актив за подпомагане на дейността на комитета в състав Иван Пенчев,
Димитър Стругаров, Лалю Стругаров, Димитър Боричев, Найден Боричев, Димитър
Овчеларов, Иван Генев, Йовчо Бръцов, Ганчо Тропчев, Иван Коджейков, ген. Васил
Мирчев, Цвятко Мутафчиев, Христо Ст. Сариев, Сотир Сотиров, Никола Блъсков,
Васил Кънчев, Илия Недев, Петър Радков, Георги Бетев и Донка Табакова.
На 30.01.1968 г. бе изпратено
писмо до ГНС и ГК на БКП в Калофер, с което бяха уведомени, че е учреден
комитет, посочени бяха неговите състав и цели, а именно провеждане на
културно-просветна дейност и съдействие на ГНС в Калофер при развитието на
града. Беше декларирано, че в своята дейност Комитета ще спазва законността,
няма да се меси и няма да налага своето мнение на ГНС и на останалите
обществени и масови организации в града.
От 1970 г. до 1976 г. председател
на Комитета бе Димитър Сивов, зам. председатели Илия Йочев, Иван Стаев, Иван
Нешев и Пейчо Лалев, секретар Никола Мечкаров, касиер Радост Профирова.
Контролната комисия бе в състав - Иван Стаев, Никола Блъсков и Тончо Тончев.
От 1976 г. до 1983 г. председател
бе Иван Стаев, зам. председатели Сотир Сотиров, Никола Блъсков и Димитър
Зехирев, секретар Никола Мечкаров, касиер Йовчо Бръцов. Контролна комисия -
Димитър Стругаров, Тончо Тончев и Димитър Боричев.
От 1983 г. до 1994 г. отново
председател е Димитър Сивов, зам. председатели Никола Блъсков, Сотир Сотиров,
Димитър Боричев и Лалю Стругаров, секретар Никола Мечкаров, касиер Йовчо
Бръцов.
След като разрешиха
съществуването на землячески организации, Дружбата отново бе официално
регистрирана във фирменото отделение на Благоевски районен съд под № 23 на 13
август 1987 г., като се представляваше от Димитър Сивов - председател и Никола
Мечкаров -секретар.
От 1994 г. до 2000 г. председател
бе Димитър Сивов, зам. председатели Никола Мечкаров, Радост Профирова, Димитър
Зехирев и Желю Бънзаров, секретар - Лидия Велкова, касиер - Наню Чолпанов.
От 2000 година, след смъртта на
Димитър Сивов, Управителният съвет се ръководи от първия зам. председател
Никола Мечкаров.
От 28.02.2002 г. и сега, 2009 г.,
председател е Никола Мечкаров, зам. председател Лалю Стругаров, който почина на
21.01.2005 г., секретар Лидия Велкова и касиер Наню Чолпанов. Членове на
Управителния съвет са Сотир Сотиров, Тамара Стаева и Иван Добрев. Контролна
комисия - Йовчо Бръцов, Христо Ст. Сариев и Татяна Иванова.
Едно от основните мероприятия,
които провежда Дружбата, е организирането на традиционните калоферски вечери в
София. Събираха се по 200 - 300 съграждани в различни ресторанти. Осигуряваше
се гайдарски състав от Калофер и се прекарваха незабравими мигове в разговори,
танци и веселие. На тези срещи ставаше спойката между поколенията. Незабравими
ще останат проведените вечери в ресторантите „Гамбринус", „Балкан",
„Хемус", в стол-ресторантите на ЦДНА, ЦКС и Енергопроект.
За съжаление след настъпилите
политически промени на 10.11.1989 г. и последвалите ги катастрофални
икономически процеси, Дружбата не бе в състояние да възстанови тази тъй желана
от всички традиция.
Единствената традиция, която се
спазва все още, е поставянето на цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев на
площад Възраждане на неговата рождена дата (6 януари), въпреки че се отзовават
едва 10-20 души.
С писмо № 2 от 31.07.1997 г.
фондация „Христо Ботев" - Калофер се обръща с молба към Дружбата за
финансова помощ при възстановяване на историческата църква „Св. Троица" по
повод 120 години от трагичните събития в нея - клането на 40 калоферци през
1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.
Със задоволство трябва да се
отбележи, че на молбата се отзоваха 55 родолюбиви калоферци. Събраните пари
бяха дарени на фондацията.
С писмо № 791 от 06.12.2001 г. от
кметство Калофер се обърнаха с молба към Дружбата за финансово подпомагане на
тържествения концерт на 05.01.2002 г., посветен на 154-та годишнина от
рождението на Христо Ботев. Бе пусната подписка и на молбата се отзоваха 15
души. От събраните пари бяха изпратени 200 лева. Дружбата изказа благодарност
на Тодор Николов Блъсков, Пейчо Иванов Лалев, Димитър Любомиров Стефанов (зет
на Димитър Стругаров) и Кирил Кирилов Маричков, които внесоха по-големи суми.
Изказана бе благодарност и на останалите дарители, записани в подписката. С
писмо № 15 от 09.012002 кметът на
Капофер, инж. Христо Боев, изказа благодарност за проявеното родолюбив,
патриотизъм и финансова подкрепа.
На 10.01.1988 г. по инициатива на
Дружбата, подкрепена от тогавашния кмет на Калофер, инж. Димитър Димитров, бе
сключен договор между „Земиздат" и кметството за преиздаване на книгата
„Калофер в миналото" от акад. Никола Начов в тираж 6 000 броя. Първата
част от книгата излезе от печат през 1990 г., но поради настъпилите политически
промени, за които споменахме по-горе, втората част не бе отпечатана по
финансови причини.
На 12.12.2002 г. УС на Дружбата
се обърна с призив към своите членове и техните семейства, калоферци,
калоферски снахи, зетьове и всички приятели на Калофер да подпомогнат според
своите възможности издаването на втората част на книгата, като лицата,
направили дарение, трябваше да бъдат поименно записани на специална страница
към книгата.
След като се установи, че не може
да се разчита на парични средства от Министерство на културата и община
Карлово, Никола Мечкаров посети над 100 калоферски семейства в Калофер и София
с молба да се отзоват на призива. Събрани бяха 1 899,50 лв. като дарение, а за
преиздаването на книгата бяха необходими над 12 000 лв. Разчиташе се на помощта
на калоферските бизнесмени, но за съжаление те дадоха по-малко от пенсионерите.
Всичко това обричаше инициативата на провал. По щастлива случайност Ася
Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев" в Калофер, запозна
с проблема д-р Емануил Манев, изпълнителен директор на Новотел Пловдив. Той
изрази готовност да помогне, още повече, че майка му е калоферка - от
Крачановия род. От проведените няколко срещи се стигна до подписване на договор
на 12.08.2003 г. между музея и „ИСИ - Компания" ООД гр. София. Според този
договор фирмата пое ангажимент да преиздаде книгата в срок до 30.12.2003 г. за
своя сметка. Музеят пое ангажимент да продава книгата и ежемесечно да се
отчита, т.е. да възстанови получените средства на издателя.
На 24.11.2003 г. събраните от
дарителите пари бяха предадени на издателя и през декември същата година, преди
Коледа, книгата излезе от печат.
Управителният съвет на Дружбата
изказа благодарност на г-н Манев и на всички дарители, които помогнаха за
преиздаването на книгата. Така бе възродена дарителската дейност на Дружбата.
На 22.03.2002 г. УС на Дружбата
се обърна с призив към всички калоферци за издирване и събиране на писмени
материали, книги, спомени, документи, снимки, извадки от вестници, списания и
други, свързани с: важни исторически събития; участие на калоферци в
Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни;
партизанското движение и борбата против фашизма; образованието;
здравеопазването; културата; музейната и читалищната дейност; народните обичаи,
традиции и вероизповедание; поминък, занаятчийство; селско и горско стопанство;
търговия и услуги; промишленост, туризъм, почивно дело; изтъкнати калоферски
родове и личности, допринесли за материалното и духовно развитие на родния ни
град - инженери, лекари, учители, икономисти, юристи, музиканти, духовници,
генерали, полковници. Тези материали бяха необходими за написване на книгата
„Калофер през 20-ти век", като продължение на „Калофер в миналото". С
тази трудна и родолюбива задача се зае нашият уважаван съгражданин проф. Лалю
Радулов.
Един от основните проблеми на
всички ръководства на Дружбата от основаването й до сега е привличането на
младите калоферци в нейната дейност. Това е най-важната задача, която стои пред
всички ръководства. В противен случай Дружбата ще бъде обречена на закриване.
Ако не бъде запален огънят в сърцата на младото поколение за материално и
духовно развитие на родния ни град, дейността на Дружбата е безсмислена. Нима
ще се допусне това след нейното 100 годишно съществуване?
Вярно е, че по-старите и средни
поколения, родени и отраснали в Калофер, таят особена любов и привързаност към
него. Те са опиянени от прелестните красоти на гордия хайдушки Балкан, от
неговия първенец Юмрукчал, Пръскалото, Джендема, Чафадарица, Марагидик, Параджик,
Заногата, Милковец, Червенковец, Паниците, Старчовец, Кошовете, Свети Никола,
Стовръжка, Стражата, Байковец, Трънката, Ралчовец, Малкото манастирче,
Пашкулевото, Барето, Полето и други. Спомнят си как са участвали в
незабравимите народни традиции и обичаи като коледуването, хващането на кръста
на Богоявление, парен петел на Васильовден, Трифон зарезан, Великден с
козунаците и червените яйца, Гергьовден с ходене за бук, теглене на кантара и
люлеене на люлки под орехите, Св. Пантелеймон, Събора на Св. Кирик и Св. Илия с
курбана. Незабравими за тях ще останат спомените за есенните седенки за белене
на царевица, гроздобера и многобройните хора по махали и на площада на празници
и в неделните дни. Нима могат да се забравят сватбите, които продължаваха цяла
седмица с кибина и сладката ракия. Незабравими са спомените от Кукови,
Калугерска опашка, Варвара, Черковия мост, Богазова махала, Навачка, Сватовска
махала, Субишка ливада, Пазара, Кръстеца, Площада и Ботева поляна. Приятни са
преживяванията по време на разходки до Мъжкия манастир, Синия вир, а сега и
перлата на Бяла река - новата еко пътека, Св. Пантелеймон, Малкото манастирче,
Паниците, хижа „Рай" и Юмрукчал. Дълг на тези поколения е да предават
любовта към родния град на деца, внуци и правнуци, за да го обичат и милеят за
него, макар че не са родени в Калофер.
В продължение на 23 години
председател на Дружбата бе инж. Димитър Сивов, който работеше с голямо желание
за изпълнение на целите, които си е поставила Дружбата. С ентусиазъм работиха и
е редно да се изкаже благодарност и на Лалю Стругаров, Никола Мечкаров, Никола
Блъсков, Димитър Боричев, Сотир Сотиров, Йовчо Бръцков, Христо Стефанов Сариев,
Христо Христов Сариев, Иван Нешев, Димитър Зехирев, Радост Профирова, Пенка
Венкова, Лидия Велкова и Тамара Стаева за тяхното активно участие в дейността
на Дружбата през последните 40 години.
Ние, днешните поколения в
началото на 21 век сме длъжни да станем прави и да отдадем необходимите почит и
уважение на ръководителите на калоферската дружба от миналото столетие за
неуморния им труд за разкриване заслугите на калоферските революционери,
интелектуалци, талантливи офицери, възвишени духовници, стопански дейци и
политически ръководители за утвърждаване на българската нация и държава. С
гордост трябва да кажем, че няма населено място в страната, което да е дало
повече генерали и офицери, академици и професори, духовни и политически дейци
на 1 000 души от населението в сравнение с Калофер. Поклон и уважение пред тези
изследователи и ръководители на Калоферската дружба като акад. Никола Начов,
който бе първият председател и 36 години почетен член на нейното ръководство.
Признание за неуморния им труд заслужават председателите Стефан Фетваджиев,
Минко Фетваджиев, Драгой Коджейков, Илия Йочев, Иван Стаев, Димитър Сивов и
Никола Мечкаров.
